Тя седеше вкъщи, сама и пиеше шампанско от бутилката вече близо час. Не беше пияна, но беше пила достатъчно за да събере смелост и да отблокира бившият си. 
- По дяволите! Не мога  да повярвам, че го направих! - Сутринта я обвсемаха такива мисли. Мериан все още беше влюбена в Дионис, но не можеше да преглътне гордоста си.
-Ало, Вио? Искаш ли да дойдеш вкъщи, да пийнем по едно? Ок. Чакам те! - Тя се обади на най-добрата си приятелка. Трябваше да разкаже това което се е случило.
-Ъм, снощи направих една глупост... - наведе глава Мериан и каза тихо - деблокирах го...
- О, Боже! Знаех, че си направила нещо такова! И какво писа ли ти? - каза Вио със презрение. Тя изобщо не харесваше Дионис.
- Ами не. Нека забравим и да пием. - Мериан взе чашата и я вдигна. 
Дълго пиха и се смяха, когато телефонът на Мериан изписука. 
- Ооо! Познай кой ти писа! - изпищя Вио! 
-Кой? Пак ли Тео? - Тео беше сегашното гадже на Мериан. Той беше мил, но не толкова секси, колкото Дионис.
-Не, Дионис ти писа.
-Стига, не се шегувай, не ми е забавно!- каза Мериан тъжно, но когато погледна телефона и видя, че наистина секси момчето и беше писал, започна да вика от щастие. 
-Вио! Той ми писа! Не мога да повярвам!

След като изпиха бутилката и Вио се прибра, Мериан остана отнова сама вкъщи. Това и се случваше доста често, понеже семейството и много пътуваше. 
Мериан пусна тиха музика и се замисли. Имаше толкова проблеми на главата си, но мислеше само за Дионис. Реши да пише на най-добрия си приятел и да му разкаже.
Каза му за всичко. 
-Виж, чувствам се добре с Тео. Той е мил и се държи с мен като с принцеса, но.. Просто не е той, разбираш ли? Не ме привлича както Дионис. А пък Дионис се такъв глупак и ме нарани толкова много... Мамка му! Защо не мога да бъда щастлива с Тео? Защо точно сега отново Дионис се появи?-Мериан като че щеше да заплаче по телефона, но гордостта и не позволяваше Картър да разбере. Вярно, че е най-добрият и приятел и му споделя всичко, но искаше да изглежда силна в неговите очи, доколкото е възможно.
-Като те слушам как говориш този Тео няма да се задържи дълго, а? - засмя се Картър.
-Ами, мисля, че да. - Мериан също се засмя. Поговориха още малко и се разбраха да излязат на дискотека в петък. Мериан знаеше, че Дионис и Картър са добри приятели и може да измисли нещо за да се появи и Дионис там. Вече и олекна един проблем, защото знаеше, че Картър е с нея каквото и да става. Той беше влюбен в нея много дълго време, но разбра, че са си по скъпи като приятели и сега я подкрепяше във всичко, а това значвеше много за Мериан.
Тъкмо легна в леглото си, когато получи смс. Беше Тео. 
"Днес денят ми беше прекрасен, защото се видях с теб. Ти ме правиш толкова щастлив. Радвам се, че те имам. Целувки - Тео"
О, и тя му отвръщаше с целувки, но не искаше да го прави. Просто не иска да го нарани.
- Той е наистина добър с мен. Как да му кажа, че го харесвам, но не достатъчно? Ще мисля утре." - всяка вечер си го мислеше. Мериан не искаше да наранява Тео и вече седмица се чудеше какво да прави - или трябваше да се влюби силно в него, или да му каже, че нещата не вървят и вината е в нея. Притесяваше се, че  Тео ще я намрази и както той така и неговите приятели няма да и говорят повече. Беше и се случвало толкова пъти. Повечето важни за нея хора я изоставиха, не можеше да си позволи да изгуби още един приятел. Да, така чувстваше Тео, като приятел с който се целува. 

Мериан беше само на 17, а живееше сама и се справяше сама с всичко в живота. Майка и ги остави преди година и половина, заради един наркоман от който вече имам момиченце. Но Мериан се справи с това. Обича сестра си. Баща и не обича града и предпочита да някъде далеч с по-малкият брат на Мериан. Пътуваха постоянно и рядко се виждаха. Мериан имаше само приятелите и братовчедите си, но когато те разбраха за Тео, намалиха контактите си с нея значително -явно не го харесваха. 
Понякога се чудеше как още е жива след всичко, което и се случва. 
И разбра. ИМАШЕ ПРИЯТЕЛИ! Малко, но знаече че са истински!